exploders.info - Портал по взрывчатым веществам и пиротехнике
АВТОРИЗАЦИЯ
ЛОГИН:
ПОРОЛЬ:
Автор: Engager
2008-07-25 [#29645]

Форум: Индивидуальные ВВ

Аминогуанидин лучше получать либо восстановлением нитрогуанидина (цинк пыль либо электрохим) а лучше из цианамида. Цианамид получается сильным пиролизом смеси негашеной извести с мочевиной, при несильном нагреве (около 300) получается цианурат кальция который при кальцинировании при 700С дает цианамид кальция причем цианамид получается чистый и белый если правильно брать соотношения извести с мочой. Для получения свободного цианамида сабж обрабатывают сернягой. Выходы по методу хорошие, по крайней мере у болгар все получилось отлично. Вот описания их опытов: 1. Цианамид кальция. Работих по US pat. № 5 753 199 с калциев хидроокис. Вега е провеждал успешно синтеза с калциев окис и с калциев карбонат (винервайс), както и с изсушена строителна вар. Първата фаза на синтеза проведох на електрически котлон в голям домакински съд от неръждаема стомана (при първоначалното сплавяне на уреята и варта масата започва да се пени и увеличава много обема си). Отделя се доста амоняк, така че трябва да се работи на открито. Каустификацията провеждах в порцеланови тигли, покрити с желязно капаче (от буркан), завити в няколко пласта алуминиево фолио. Мисля, че маста не е податлива на прегряване. 2. Аминогуанидин. Работих по примера даден в US pat. № 4906778., с посочените там количества, като ползвах 30% сярна киселина, навместо концентрирана, и калциев цианамид синтезиран от мен и от Вега по US пат. № 5753199. За довеждането на разтвора от 25,75 мл. хидразин хидрат, отговарящи на 25 гр., в 500 мл. вода използвах около 50 мл. киселина. Вместо да ползвам баня от лед и вода в разтвора поставих на няколко пъти 6 бучки лед. След прибавянето на калциевия цианамид подкиселих отново до pH 6 с около 120 мл. 30 % сярна киселина. Поддържането после на pH по време на варенето е лесно с по 1 – 2 мл. киселина на няколко пъти. Не ползвах кондензираща система, за да намаля обема на разтвора. Варих на при слабо врене, температура на реакционната смес около 95°С Декантирах и филтрувах бистрия слой. Утайката промих с 3 порции вода по 30 – 50 мл., която филтрувах и прибавих към филтрата. Филтруването на утайката от калциев сулфат е удобно да се извърши през цедка, „застлана” с филтърна хартия. Изфилтрувах още веднъж, понеже течността бе леко мръсна. Пак течността е леко мътна и жълте. Общото количество течност е около 470 мл. При единия синтез наблюдавах виолетово оцветяване на филтрата. Вега смята, че това се обуславя от pH на разтвора. Получих 24 гр. АГБ от синтезирания от мен CaCN2. Получих 25,4 гр. АГБ от синтезирания от Вега CaCN2. Съгласно патента се получават 39 гр. АГБ (92,4%). 3. 5-Аминотетразол. 40 гр. АГБ се намокрят с 44 мл. H2O в широка чаша. После се добавят бавно около 65 мл. 30 % HCl при разбъркване и охлаждане на водна баня за около 20 минути. (Внимателно, пенене в началото! Температурата следва да се поддържа под 40°C.). (Оригиналната рецепта предписва да се добавят първо 31 мл. киселина, да се нагласи киселинността на pH 4 и да се добавят още 33 мл. киселина. pH е 4 още преди да се разтвори АГБ докрай и първото количество киселина не е съвсем достатъчно за това. При всички случаи разтворът трябва да е кисел до края на диазотирането и при лек излишък на киселината няма нужда от този междинен контрол.) 22 гр. NaNO2 се разтварят в 47 мл. H2O и така полученият разтвор се добавя по малко, на капки, за около 15 минути към горния разтвор при активно разбъркване и контрол на температурата, като към водната баня е добавен лед. Температурата следва да е 15-20°C. Прибавянето не е проблемно. Не се отделят NОx – АГ се диазотира напълно. След като привърши диазотирането разтворът има pH 2, оцветява йодно-нишестена хартийка в синьо и вече започва да отделя азотни окиси при прибавяне на разтвор на натриев нитрит (оцветява се в жълто). След добавянето на натриевия нитрит се бърка още 20 мин при 20°C. Около 25 мл. (преизчислено по оригинала - 30 мл., но щеше да е много) 25 % амоняк се добавя наведнъж ( pH се наглася на 6-7 ) и се вари с кондензираща система при тихо врене за 2 часа. Ползвах бехерова чаша, “запушена” с облодънна колба, пълна със студена вода и регулиран по мощност котлон. (В оригинала - с обратен хладник р-рат се нагрява докато хладникът започне да връща за 2 часа. Температурата при предишни синтези беше в интервала 90-115°C, но за моменти я изпусках и до 150°С. По Бубнов се вари при врене.) Още на горещо pH се наглася на 4 с HCl (в случая 3-4 мл 30 % HCl, при грешка се коригира с амоняк). Оставих сместа да изстине върху изстиващия котлон за 2 часа, охладих до около 10°С в хладилник за още два часа. Продуктът започва да изкристализира в плоски люспести кристали още в топлия разтвор. Филтрувах матерния разтвор и към валжанат кристална маса добавих 75 мл. вода. Нагрях до 80 - 90°C като разбърквах, докато кристалите се разтвориха напълно. Охладих за една нощ в хладилник. Филтруваш на шотов филтър като измих три пъти с по 20 мл. ледена вода и изсуших на въздух. Заб. При два синтеза в разтвора на АГБ в киселина има нерзатворим примес, останал от синтеза на АГБ, разтворът е леко мътен. Удобно е след като се добави цялото количество киселина и се отдели да се филтрува и тогава да се продължи синтеза. Стехиометричен добив 30,3 гр. Опитен добив 24,13 гр. % добив 79,6 гр. (При стар друг синтез 76%) 4. 5-Нитротетразол. Работих по US Pat. 4 093 623, пример 6 и 8 с петкратно намалени количества на реактивите. Така: I разтвор има състав 20,8 гр. NaNO2 и 11 гр.CuSO4.5H2O, разтворени в 60 мл. вода. II разтвор има състав 10,3 гр. 5-ATZ.H2O, 0,4 гр. CuSO4.5H2O и 14 мл 65% HNO3, разтворени в 120 мл. вода. Накрая през делителната фуния бе добавена 15,3 мл. 65% HNO3, разредена с 6 мл. вода. Бе използвана 65% азотна киселина, чието количество бе преизчислено за да бъде приравнено към предписаните по патента количества 70% азотна киселина. Действителната концентрация на киселината не бе измерена, а тя бе приета за 65% (на етикета Merck, min. 65%). При миене на филтрите след филтруване на разтворите, при събиране на остатъци от съдовете, в които са приготвени, при миене на капки реакционна смес от стените на реактора към двата разтвора, а и към реакционната смес по време на синтеза, беше добавено още известно количество вода над предписаното, около 40 – 50 мл. общо. Разтвор II беше леко подгрят, примерно до 30 - 35°С, за да се разтвори 5-ATZ. 1,8N HNO3 бе получена като 11,7 мл 65% киселина бе разредена с 83,6 мл. вода. Пример 8 бе променен...изпаряване почти до сухо на водния разтвор, филтруване, леко измиване на филтъра с ледена вода, разтваряне в ацетон, илтруване,изпаряване почти до сухо, леко измиване с ледена вода, сушене. Стехиометричен добив:17,29 гр.; опитен добив: 10,62 гр. ; % добив: 61%.

Мне нравится
  • Shah cпасибо за инфу... 2008-07-25 [#29654]

© Добрейшей души человеки, 2003-2020

При использовании материалов ресурса ссылка обязательна.